Политиката за развитие на селските райони е част от Общата селскостопанска политика с нарастващо значение. Тя поощрява устойчивото развитие в селските райони на Европа, като е насочена към икономически, социални и екологични проблеми. Повече от половината от населението на ЕС живее в селски райони, които обхващат 90% от територията на ЕС. „Лидер“ е новаторски подход в рамките на политиката на ЕС за развитие на селските райони.
Абревиатурата „Лидер“ в превод от френски език („Liaison entre actions de développement rural“), означава „Връзки между дейностите за развитие на селските райони“. Това е метод за мобилизиране и подпомагане на развитието на селските райони в местните селски общности. Опитът показва, че „Лидер“ може в действителност да промени всекидневния живот на хората от селските райони. Този подход може да играе важна роля за насърчаването на новаторски решения на стари и нови проблеми в селските райони и да се превърне в своеобразна „лаборатория“ за развиване на местни способности и за изпробване на нови начини за задоволяване на нуждите на общностите в селските райони.
„Лидер“ насърчава селските райони да търсят нови начини да станат или останат конкурентоспособни, да използват максимално своите ресурси и да преодолеят предизвикателствата, пред които са изправени, като застаряващо население, ниско качество на предоставяне на услуги или липса на възможности за трудова заетост. По този начин „Лидер“ допринася за подобряване на качеството на живот в селските райони за семействата на фермерите и по-широкото население в селските райони.
„Лидер“ допълва други европейски и национални програми. Например дейностите по „Лидер“ могат да активизират и мобилизират местните ресурси чрез подпомагане на предварителни проекти за развитие (като диагностични изследвания и изследвания за изпълнимост или създаване на местни умения), които ще подобрят възможността на тези райони за достъп и използване не само на фондовете „Лидер“, но също и на други ресурси за финансиране на тяхното развитие (например на по-общи европейски и национални програми за регионално развитие и развитие на селските райони). „Лидер“ също така подпомага сектори и бенефициенти, които често не получават подкрепа или получават само частична подкрепа по други програми, които действат в селските райони, като културни дейности, подобряване на природната среда, рехабилитация на архитектурните забележителности и сгради, селския туризъм, подобряване на връзките между производителите и консуматорите и т.н
„Лидер“ насърчава социално-икономическите партньори да работят заедно, да предоставят продукти и услуги, които произвеждат максимална добавена стойност в техния местен район.
Основната идея на подхода „Лидер“ се основава на разбирането, че поради разнообразието на селските райони в Европа стратегиите за развитие са много по- ефективни и ефикасни, ако се решават и прилагат на местно равнище от местните участници, придружени от ясни и прозрачни процедури, подпомагане от съответните обществени администрации и необходимата техническа помощ за разпространение на добрите практики.
Разликата между „Лидер“ и други по-традиционни политически мерки за развитие на селските райони се състои в това, че „Лидер“ посочва как да се действа, а не какво да се направи. Седем основни характеристики обобщават подхода „Лидер“. Всяка характеристика допълва и си взаимодейства позитивно с останалите по време на целия процес на прилагане с дългосрочен ефект върху динамиката на селските райони и техните възможности за решаване на собствените им проблеми.
Първата ос представлява стратегия за местно развитие според района. Тя обхваща малка, хомогенна, социално свързана територия, често характеризирана от общи традиции, местна идентичност, чувство за принадлежност или общи нужди и очаквания, като целеви район за осъществяване на дадена политика.
Втората ос е подходът „отдолу нагоре“, което означава, че местните действащи лица участват във вземането на решения за стратегията и избора на приоритети, които да бъдат следвани в местната им област.
Третата ос е публично-частно партньорство: местните инициативни групи (МИГ). МИГ имат за цел да идентифицират и осъществят стратегията за местно развитие, като вземат решения за разпределянето на финансовите ресурси и управлението им. МИГ трябва да обединяват партньорите от обществения и частния сектор, да бъдат добре балансирани и представителни за съществуващите местни групи по интереси, произлезли от различните социално- икономически сектори в района.
Четвъртата ос се състои в улесняване на иновациите. „Лидер“ може да играе важна роля за стимулиране на нови и новаторски подходи за развитието на селските райони. Такова новаторство се стимулира като на МИГ се предоставят широки граници на свобода и гъвкавост във взимането на решения за дейностите, които те искат да подкрепят.
Пета ос е насочена към интегрирани и мултисекторни дейности. Стратегията за местно развитие трябва да има мултисекторна насоченост, като интегрира няколко сектора на дейности. Дейностите и проектите, съдържащи се в местните стратегии, трябва да бъдат свързани и координирани като едно цяло. Интегрирането може да засяга дейности, извършвани в един-единствен сектор, всички програмни дейности или специфични групи от дейности, или — най-важното — връзките между различните икономически, социални, екологични участващи действащи лица и сектори.
Ос шест е съсредоточена в мрежите. Те обхващат обмяна на резултати, опит и ноу-хау между групите на „Лидер“, селските райони, администрациите и организациите, участващи в развитието на селските райони, в рамките на ЕС, независимо дали са директни бенефициенти по програмата „Лидер“. Мрежите са начин за споделяне на добрите практики, за разпространяване на иновациите и надграждане върху уроци, получени от местното развитие на селските райони. Съществуват различни видове мрежи: институционални, национални, регионални и местни.
Седма ос представлява сътрудничеството. То включва Местна инициативна група, която предприема общ проект с друга група „Лидер“ или с група, използваща подобен подход в друг регион, държава-членка или дори в трета страна.